Живееше във къща стара
далеч на края на града
С подправки ходи на пазара,
в градина гледала сама
В палтенце старо избеляло
трепери тя през люта зима
Когато сняг е наваляло,
мечтае парник да си има
Животът тежък я оставил
сама без близки и деца
Светът за нея е забравил
и сякъш е ненужна тя
Защо живя?Защо се учи?
Защо отгледа три деца,
когато толкоз зле се случи
че сам-сама остана тя?
В града по центъра колите
и ресторанти и хотели
безгрижно пръскат светлините
и мамят.Но пари от где ли?

И колко много са такива
добри но бедни същества
Те искат но не са щастливи
В светът ни няма доброта!
Светът безумен е направил
че само бедни са добри
Богати алчни е оставил
Към дъното светът върви

...

Тъй много страдащи сред нас
изгубили надежда,вяра
Аз моля всекиго от вас:
Свали на мъката товара!
Дарявай радост във очите!
Надежда разпали в сърцата!
И на нещастните съдбите
прави красиви на земята!