Живеех някак отчуждено -
далеч от хорските беди
Но после стана ми студено
Сърцето почна да боли
Боли когато малко коте
жестока баба го кълне
Дори отнемат му живота
или не дават да яде
Боли човек да унижават
за късче хляб,за канче боб
А в черквата на зли прощават
За тях се моли дядо поп
Боли доверие да мамят,
да лъжат нагло във очи
Защото мислят се ,,голями"
и всичко ще им се прости?

Студен света без обич става
Студени,ледени сърца
Не може тъй да продължава!
Но кой ли чува за това?