Замислих се,дали си струва
да пиша мойте стихове?
Това което ме вълнува,
едва ли някой го чете
Загрижени да преживеят,
да свържат двата края те,
едва ли хора ще успеят
да чуят мойте стихове?
А те със болка са пропити
за всички бедни същества
Надежди тяхни са убити
Проклинат своята съдба

Но като че ли много стават
беди и болки по света
и на човек не му остават
секунди с малко свобода
Стихът нечетен си остава
Ненужен,глъхне като ек
И мъката ще продължава
да следва всеки жив човек

Какво аз трябва да направя?
Как да пробудя доброта?
Или ще трябва да забравя
и следвам своята съдба?
Не ща! Не мога! И не бива!
Предал се ще погина сам
Животът вече си отива
Какво да правя аз не знам