Направих къщичка за котки
под стряхата на сушина
Когато тръгвам на разходка
аз там им нося и храна
Че те бездомни са горките
Те нямат никого в света
и тъжно гледат ме в очите
За тях съм майка и баща
Храна от себе си деля
да станат силни и красиви
Те нямат никаква вина
бездомни че са се родили

Но зли комшии на дъжда
изхвърлят котешката къща
че уж миришело така
на котки, че им се повръща
А кой им пречи да помогнат
да стоплят малките души,
да чистят,хранят превъзмогнат
те зло и станат по-добри?
Дали е алчност аз не зная
Или пък злоба ги души?
Къде ще му излезне края
ако не щем да сме добри?

Чумата да ги тръшне тия мухлявите, дето са съборили къщичката на котенцата!
.....................
Поздрави,Маши.
Как си?

Здравей мила.Сега правя нова къщичка .На друго място.