Преди да литнеш от луната
към други звездни светове,
иди за малко на земята,
защото нейно си дете!
Иди да видиш родна къща,
със мъх покрити стъпала
Бръшлянът цяла я обгръща,
дори прозорци и врата
Градина тъжно запустяла
зове,ухае на жасмин,
ръка човешка не видяла
На таз градина ти си син!
Иди,седни на пейка стара!
Спомни си майка и баща!
Дочуй как баба ти се кара
и гони чуждите деца!
А после литвай към звездите
със своя кораб от луната!
Градина,дом пази в мечтите!
Със тях върни се на земята!
Защото ти ще се завърнеш
захвърлил чужди светове
Земята с радост ще прегъонеш
понеже нейно си дете