Спомени събирам и подреждаи
в раклата на прежните ми дни
Някои със несбъднати надежди,
някои със несбъднати мечти

Във мечти премина младост
Със мечти творих,живях
Във мечти намирах радост
Даже сбъднати видях

Тъй създадени сме ние
да мечтаем за добро
Бог от нас обаче крие
че с доброто идва зло

И това е наша грешка
Аз греших,грешиш и ти
Да мечтаеш е човешко
Но мечтите обмисли!

В раклата мечти си имам
с грешки сътворили зло
Сбрал ги там поука взимам
где съм сбъркал и с какво

Спомен в раклата прибирам
нежен светъл окрилен
А след време го намирам
по-красив и освежен

А мечтите остаряват
Помътняват Губят чар
Но поука те ми дават
Аз съм тяхен господар