Излизам тъжна на разходка.
Излизам да се разведря.
Една безлична, сива котка.
Една отчаяна жена.

Любов и щастие ги няма.
От грижи ме боли глава.
Навред цари лъжа,измама.
Останах аз съвсем сама.

Но все пак трябва да живея
макар измъчена сама!
Дано на някой да успея
да дам аз малко топлина.

Не искам аз дворци,палати.
Не искам принц на коня бял.
Мечтая Бог да ми изпрати
човек добър,не оглупял.

А Бог дали за мен се сеща?
Май нещо с други е зает?
И моите молби горещи
с мечтите ми ще станат смет.

Какво пък? Тъй ще преживея -
сама жена в безумен свят
Сълзи горещи ще пролея
А Бог? Все прави на инат !

Ето, това е съвременната жена. Цял живот в битки: с човечеството, с Бог...
Хайде, по-спокойно лейди!;)

Усмивки Ани! Лек ден!