Накокошинено вребче
ме гледа тъжно през стъклото
Навярно иска да яде
и е премръзнало горкото

Душичка малка,безпризорна,
забравена от Бог и хора!
Бедите среща тя покорно
и злият вятър зад стобора

От мен очаква топлина,
трохи да сложа на перваза
Милее то за добрина
и обич аз да му покажа

Не знам защо,но го обикнах
Навярно то на мен прилича
И то самото с мене свикна
и често почна да наднича

Много е хубаво това твое врабче!

Царица си на сладките стихчета. Трябва да се занимаваш с деца.

Поздрави! Ако искаш да обменим опит по врабчетата, влез в стихове бг, Добромир Пенков – „Врабчета“.
Успех!

Много мило стихче! Поздрави!