написано по идея подсказана от arwen5

Невъзможно,невъзможно,невъзможно
отново с теб да бъда аз!
Защо в света е толкоз сложно
с любов да срещаш всеки час?

Дали със тези невъзможно
не иска Бог да ме научи
че нека днес да е тревожно,
но утре радост ще се случи?

Той с тях ли мъдрост ми вселява,
макар сърцето да изгаря?
Зрънце надежда ли посява
че всичко пак ще се повтаря?

Но аз не искам пак отново
Не искам мъка от раздяла
Да страдам пак не съм готова
Не искам пак да се повтаря!

Ти нищо в мен не доразгледа
А аз те много надцених
Аз лесна бях за теб победа
Но всъщност аз те победих

И победения побягна
Изплаши се да падне в плен
Логичния ,,венец" избягна
Но всъщност ти изгуби мен

И нека бъде невъзможно!
И нека болката остава!
Сега сърцето е тревожно
но всъщност вече оздравява

От мен :

Невъзможно....

Невъзможно е да се обича така
Във вятърно безвремие
Сред думите
Когато със протегната ръка
Чартая пак сред облаци
Контурите

Невъзможно е да се обича така
Луна когато грее
Във душата ми
Издигнала невидима стена
За твоя дъх копнее пак
Снагата ми

Невъзможно е да се обича така
Трева когато гали
Сетивата ми
Изгубена в незнайна синева
Сред неочакваност
Се ражда пак Съдбата ми

Невъзможно е да се обича така
С мълчание когато
Пак се срещаме
Но в тази невъзможност
И в дъжда
Един във друг Възможно се усещаме
06.05.2012г.

http://www.youtube.com/watch?v=KbGDRCLLJ-A

Много хубав стих си написала! От сърцето!
Поздрави и спокойна нощ, мила!:)

И твоето стихче е нежно.Лека нощ!