В защита на режисьора Слабаков

Преди събуждане се ражда
надеждата за светъл ден
А зло мълчи.Не се обажда
Очи отваряш окрилен

Кафето къкри на мангала
Със своя аромат зове
Тревожна болка е заспала
Ти пушиш пиейки кафе

Забравяш всякакви ,,умници" -
борци за здраве без табак
Те търсят своите ритници
Но ти си друг.Не си простак

Не тях не трябва да доказваш
на свой живот че имаш право
Не те разбират.Ще приказват
и ще подтискат все по-здраво

Но в утрото часът е твой
Седиш с кафето на балкона
И пушиш мирно,във покой,
че тук не действа им закона

По ресторанти ,кафенета
кракът ти няма веч да стъпи
Там нека всякакви лекета
да ходят щом са толкоз тъпи!

Димът ти може да е вреден,
но той те тебе окрилява
И ти твориш до дъх последен
без някой теб да защитава

,,Умници",разни мекерета
от творчеството не разбират
Те дебнат само зад пердето
кого и как да провокират

За тях твореца не е нужен
За тях и чалга е изкуство
Творец дори артист заслужен
не буди никакво в тях чувство

Цял ден ще бъбрят - папагали:
,,Тютюна вреден е! Отрова!"
Така и нищо не разбрали,
ще бъбрят щампата готова

Но ти твориш,пък те с закона
последни сили ти отнемат
Но тук с кафето на балкона
не могат нищо да ти вземат