Една мечта,една надежда
изгубих за пореден път
Живот под вежди ме поглежда
и шансовете ми са кът

Макар и рядко,но се случва
тук там във нещо да успея
Живота сякаш ме приучва
надеждите да не лелея

Живота с всички се бъзика
Дори с ,,големите" в света
Постоянно във носа ни тика
че глупави сме си деца

Мечтаем,мислим и желаем
за разни хубави неща
Но ние с тях ще си играем
Защото всичко е игра

Игра в любов,във свобода
Игра във правда ,справедливост
Човек е устроен така
Затуй живота се присмива

И кой виновен е не зная
че ний родени сме такива
Къде му е на туй колая?
И щастие защо се скрива?