Във къща с голяма череша във двора
със едри и черни череши,
с градина с красиви цветя зад стобора
родил съм се.Хубаво беше

Когато черешата цяла във цвят
ухаеше вечер във мрака
и с нея и други дървета цъвтят
не можеше лято да чака

А горе на Витоша преспа една
под ,,Камен дял" беше заспала
И долу под моста ,,Владайска" река
течеше покоя узнала

Красив и спокоен си беше града
Но детството бързо отмина
И друго е вече.Сега е беда
Черешата моя загина

Там блок построиха Там няма цветя
На нищо сега не прилича
Без тази череша пустее света
Тъгата зад ъгъл наднича

са винаги живи...
Те са звездици ,сълзите изпили...

...

Може би има някаква истина в думите ти