Маршрутното пълно с бездушни муцуни
със рибешки празни,безлични очи
Прилича на печка печаща самуни
Навънка е жега и всеки мълчи

Шофьора забравил за чалгата вечна
промушва колата напред за сега
От всички се лее потта безконечно
И всеки мечтае за лед и вода

Тогава видях я във ъгъла свита.
Тъй мъничка,нежна,прилична на цвете
Поисках за нещо поне да попитам
Но само и казах едно ,,Извинете!"

Народа започна полека да слиза
И аз си помислих : Момент е сега!
Видях и халката и мисъл прониза:
Такава красива но чужда жена