Дъждец приспиващо ръми
Заспива старата липа
Цветята мокри и треви
омайват с блякави листа

Вълшебен,мокър аромат
душата нежно упоява
И нищо друго в този свят
не може тъй да те пленява

Покой от някъде изплува
Пристъпва тихо по земята
Дъждецът сякаш те лекува
с вълшебна сила непозната

Лекува мъки и неволи
Тъга лекува във сърцето
А мокри хълмовете голи
с надежда гледат към небето

Дъждецът тихо ти шепти,
че уттре всичко ще е леко
И искаш да му вярваш ти
Такъв е устроен човека