Студено е.Небето сиво
с пронизващ дъжд боде земята
Гора унила,мълчалива
полека губи си листата

Със дъх на есен са пропити
до вчера дъхави поляни
По тях кошутите на скитат
Пътечките с листа застлани
Дъжда боде ръце,лицето
И студ се вмъква под яката
Тъга се спуска от небето
и ръфа яростно душата

Цветята есента умират
След есен зима ще довтаса
На юг се птиците прибират
Дъжда не иска да миряса
Дори и катерички сиви
от свойте дупки не надничат
Макар че толкоз са игриви,
пробождащ дъжд не го обичат

Подгизнал,влача си нозете
Душа жадува топлина
Но дъжд се лее от небето
Къде да срещна сушина?
Такъв за мен е и живота
Прилича ми на таз гора
Когато ме нападне злото
за мене няма ,,сушина"