Един умира - друг се ражда
Тъй всичко в този свят върви
Смъртта отнема и изяжда
добрите хора или зли

Но колко странен е човека!
За зли не спомня си със зло
Започва той полека лека
за тях да помни със добро
И тяхно зло се изпарява?
А може би поражда ново?
И тъй човек ще продължава
да мъкне тежките окови?

Защо човек не разбере?
Не трябва зло да се прощава!
Дори когато то умре,
проклето нека да остава!