Събудих се.Навън е сиво
И дъжд противен пак захвана
Кафе приготвям мълчаливо
А после с него на дивана
И дим от ,,Дънхил" ще се вие
проточил сините си жици
Кафе с цигара ще си пия
на пук на всичките кибици

Не ходя вече в кафенета
От ресторанти също бягам
Защото многото лекета
на мойто право там посягат
И нека губят в кафенето,
щом пушенето забраняват!
На ден по двадесет кафета
там пиех.Вече да прощават!

,,Лаваца" с ,,Дънхил" е наслада
Помага стих да се роди
А който мисли си че страда,
до мене нека не седи!
Но не! Лекетата решиха
че те са умни и могъщи
За пушещите забраниха
Какво пък? Ще си пуша вкъщи

Тъй  тежкия живот отново
посяга гушата да хване
Но аз на всичко съм готова
и казвам: Няма пък да стане !
Небето смръщено и сиво
Дъжда противен се излива
Дими цигара примамливо
И мъката кафе попива