Полека старея и някак незримо
живота протича край мене в безкрая
Пропускащ по нещо той тихо премина
А има ли смисъл във него не зная

Обичам,стремя се и нещо създавам
Решавам проблеми и нови събирам
Единствено подлост не ща да прощавам
А искам доброто в човек да намирам

Той - смисъла нейде напред мержелее
Протягам ръката но той отлетява
Живея си просто.Тъй както умея.
Не губя надежда. Със мен тя остава

Полека старея,но обич гореща
съгрява сърцето и свети в очите
Обичам човека признал ми се в нещо,
за мене превърнало в приказка дните

Ех, стареем полека и дано да не пропуснем много от хубавото в живота.
Поздрави за хубавите стихове!
Дерзай!

Значи всичко ти е наред, Мурмаше.:)