Небето в елмазени едри звезди
Луна срамежливо е рогче подала
Снега под нозете кристано хрусти
Оголила клони гората заспала

Върви в полумрака привела глава,
опора изгубила дребна женица
Мъжът и почина.Остана сама
със две на ръцете невръстни дечица

Красивата вечер сърце не докосва
Луна и звездите не радват душа
Смъртта на мъжът и за нея залости
И радост и песни с железна врата

На слънце се радва че топли децата
Късметът за нея е робския труд
Със него печели за тях тя храната
Дърва ще им купи да пази от студ

За нея луна е безжизнено бяла
Звезди я пронизват с студени игли
Гората не спи а е просто умряла
Снега я възпира напред да върви

Тревожна картина! Но колко такива
нещастни и бедни се мъчат сега
А толкова искам съдбата щастлива
да бъде за всичките хора в света