Едва разпукна се зората
и вече стягам се за път
Отвънка чака ме колата
Напускам тоз вълшебен кът

Върха отсрещен ми намига:
,,Ела отново! Тук си драг"
А ранобудна чучулига
пропява нежно:,,Идвай пак!"

С любимата жена се скрихме
далеч от хорските очи
И най-случайно се отбихме
в тоз край с вълшебни красоти

Тук заедно с цветя в гората,
във приказната планина
разцъфна пееща,крилата
със нова сила любовта

Немирни катерички сиви
и разноцветната поляна
със пеперудите игриви
възвърнаха любов голяма

Сега се стягаме за път
Там нейде друг живот ни чака
Но спомена за този кът
ще стопля двама ни във мрака

Поразгледах, но защо без пунктуационни знаци?

Ами тогава да направя като...забравих кой беше!

. , : ; ! ? () - ,, " марш по местата си!

Усмивки

по-често да се отбивате по тези вълшебни места, които зареждат с любов и усмивки.
Хубав ден!
от мен

Хубаво си пишеш, но тук е вмъжки род. Ти какво си? :) Сигурно е от чистия въздух.

Аз съм автор на стиха,но това не означава че разказвам за себе си.Не вярвам да си мислиш че когато Ив.Вазов е писал за Мунчо или Рачко Пръдлето е описвал себе си

Благодаря за пожеланието.Где да можеше....