Не съм петимен за богатство,
коли и вили и дворци
Не гледам никого с злорадство
Не искам чужите жени
Не искам друг да ощетявам,
да грабя чуждите мечти
Когото мога защитавам
За други,Бог да ми прости!

Не съм богат,не съм и беден
Не съм и враг на таз земя
Деля си залъка последен
със който гладен е сега
Живея просто - сред цветята
И музика при мен звучи
Обичам много аз децата,
моми с примамващи очи

Харесвам котки и врабчета
Харесвам залез и зора
Харесвам песента подета
от някой в родните поля
Че българин съм аз милея
Щастлив съм тъй да се наричам
С Българя се аз гордея
и много силно я обичам

Една е грижата ми само
Тоз дерт ме мъчи и яде
че зло живее тук голямо
и хората не помнят че
от тук са Кирил и Методи,
от тук са Ботев,Караджата
Затуй простащината броди
Превзема с чалгата страната

Но вярвам аз - юнак балкански
ще вземе всичко във ръце
И както нявга враг османски
ще стъпче в своите нозе

българко!