За тебе бях крайпътен камък
При мен отби се да починеш
Поисках да съм твоят замък
Но ти реши да си заминеш

Замина там във планината
сред боровете и ели
След тебе тръгна светлината
И в залез слънцето се скри

Звезди изгряват.Месец няма.
Светът потъва в тъмнина
Вечерница блести голяма
Какво е туй? Нима съдба?

...
Пристигна щастие незнайно
с човек вървял по своя път
Отбил се тук при мен случайно,
защото бил на кръстопът

Не знаел пътя кой да вземе
А трябвало е да върви
Решил към мене да поеме
След туй разбрал е че греши...

При мен се върна тъмнината
И аз оставам в самота
Не беше моя светлината
За други слънцето изгря

Съдбата с мен се пошегува
Тя често прави си шеги
Любов от мене отпътува
Звезди прошепват: Не тъжи!

тъпо стихотворение.

... ми харесва....
Съдбата не се шегува.
Тя винаги сбъдва правилните за битието ни случвания....
Поздрави, murmashka!:)

Всеки има правото на свое мнение.Вие също.Благодаря Ви че не го криете

На теб не зная какво да отговоря.Но ми е много мило че така мислиш.Поздрави и приятен ден!