Бленувам тишина да има
без тази вечна суета
Бленувам аз да няма зима
навред във ничия душа

Сега богат или бедняк
в душата зимата е пуснал
Прилича всеки на сирак
комата във калта изпуснал

И всеки зло на всички гледа
Сам мами.Мамен си остава
Откраднал смята за победа
Излъгал мисли заслужава

Едничка любовта я има
все още в хорските сърца
Но после нея люта зима
я стъпква нагло във снега

Сърце изстива И душата
покрива се със лед и скреж
Човека мисли за парата
И само тя му е копнеж

Бленувам добрина да има
навред по цялата земя
И ведра пролет а не зима
да топли хорската душа

Бленувам любовта да грее
и ходи горда по света
И нека всеки да успее
Добри да върши той дела

Бленувам.А дали ще може
там някой в тежкия ни век
да каже: Помогни ми Боже,
да стана праведен човек!

Дано някой ден този блян да стане реалност и да завладее повече хора:)
Поздрави!

Желая ти да усетиш горещо и приятно слънце в Душата си...и да се радваш !
Всичко ще намери мястото си в тоз свят!
Нали затова бленуваме...работим и се борим!:))