Разсъмва се Звездите избледняват
Единствена зорницата блести
В гнездата птиците запяват
Гората радостно шуми

Ноща отстъпила се крие
далече в диви пещери
Поточе палаво се вие
и мие сънните скали

Деня пристига и цветчета
покрити с бисерна роса
разтварят своите венчета
и радват с ведра красота

Тъй чудно хубав е балкана
с кристален въздух свеж и чист
че искам песен да подхвана
в простора утринен лъчист

Душата радостно отлита
от всички болки и беди
Тъгата в дън земя е скрита
Долитат светлите мечти

Тъй хубаво е във балкана
Това го няма във града
Затуй и толкоз рано станах
да вдъхна тази красота