(от  дисидент)

Със тебе бяхме неразделни
Но зла съдба ни раздели
И ето че сега отделно
живея аз,живееш ти

Любов към музика събра ни
Еднакво чувствахме света
Еднакви правеха ни рани
жестоки хора и слова

Ти брат нарече ме тогава
И брата в тебе виждах аз
Това за мене ще остава
навеки,до последен час!

От моя дом ключа ти дадох
От твоя имах си го аз
Аз нашта дружба не предадох
Бе всичко общо между нас

Но после трябваше да бягам
от злата власт да се спася
Не исках тебе да подлагам
на среща с лошата съдба

Протеста срещу власт изправи
властта жестока срещу мен
И мене ти не изостави
От теб тогава бях спасен

А после пак ми ти помогна
Намери начин да се скрия
В чужбина аз успях да смогна
спасен да бъда от ,,ония"

Сега години отлетяха
И вече друг е този свят
Но мойте чувства оцеляха
Ти пак за мен си моя брат

Не зная жив ли си, къде си
Каква е твоята съдба?
И там в родината чудесна
какво ли правиш ти сега?

Да срещна тебе аз желая
че ти за мен си моя брат
Щастлив да бъдеш ти желая
във тоз жесток все още свят

го наричате Вий поезия?

paravankofivan1,аз пиша за това което виждам и чувствам Не споря че има и поетично написани редове в проза(тъй наречените ,,бели стихове" ) които ти смяташ само за стихове.Но това си е твое право бе човече Божи.Лошото е това обаче че ти и така не умееш да пишеш а се правиш на умен.Я дв вземеш да се засрамиш и не ми позориш блога с бездарните си глупави въпроси!