Омайваща е тишината
над мен разперила крила
С примамващ блясък в небесата
гори Вечерница - звезда

След лек дъждец треви миришат
тъй сякаш ти попадаш в рай
Свободно,радостно се диша
сред тоз планински чуден край!

Скала на завет приютила
брезичка мъничка и нежна
А тя очичките открила
страхливо някак ме оглежда

Вечерницата се усмихва
и милва нейните коси
И тя - брезичката притихва
за сън затворила очи

Звездата иска да разкаже
за чудни звездни светове
Но аз на нея ще и кажа:
От тука няма по-добре