Листата пожълтяха
и небето
проронва своите сълзи
Горите опустяха
и полето
намокрено,посърнало тъжи
Отлитат птици
и гнездата
самотни в клоните пусеят
Дъждът сълзици
на земята
изпраща в сън да я люлеят
Намръщено морето
вие
Напира всичко да срази
Уплашено небето 
 крие
в мъглите своите очи
Самотен фар
премигва в мрака
Ноща пристъпва по земята
Той Бог и цар
е за моряка
Надежда носи във душата
Това е есен!
Тъжна,сива,
забулена в мъгли и влага
Тъгата в песен
се излива
че лятото от тук избяга