Небето сърдито ме гледа под вежди
Намръщено,сиво,жестоко небе
То облаци трупа.На куп ги нарежда
И всичко изглежда от лошо по-зле


Дърветата голи стърчат над земята
А врани летят и прокобно крещят
Пустеят във черно,обрани полята
И сякаш погинал е целия свят

Градът опустял е.А хората вкъщи
сломени от грижи се готвят за сън
Но мене в дома ми не ми се завръща
Ще бродя до късно таз вечер навън

Ще бродя загърбен със мисли тъжовни
Любимата нейде от мен отлетя
И нямам си вече ръцете грижовни
и нейната крехка и нежна снага

Сега съм самотен,но сълзи не лея
Каквото било е,остава си там
Със нежност ще помня аз винаги нея
Ще кретам в живота,оставайки сам

МНОГО ПОЗНАТО СЪСТОЯНИЕ.....