Едва се мъкна из мъглата
На метър нищо се не вижда
Умора сгъва колената
Но аз на никой не завиждам
Тоз път е стръмен,криволичещ.
Опасности те дебнат в мрака
Но светлината аз обичащ
нагоре пъпля без да чакам

В мъглата всичко е лъжливо
И зло те дебне да те слапа
А горе всичко е красиво
Там горе грее свободата
Мъглата мутренска бледнее
По пътя стигам други хора
И вярвам всички ще успеем
да хвърлим злото през стобора

Напрягам силата последна
И другите по пътя също
Мечтая, искам да погледна
как радоста при нас се връща

Мечтая, искам да погледна
как радостта при нас се връща.

Чудесна мечта, ноо...
Както е казал народът.
Лозето не иска молитва, а мотика.
Само мотиката ще оправи свето.

Прав си.Но ,,мотикарите" се крият като мишки от Бойко и цецо.Последния път когато си бях вкъщи нито един роднина или познат не можех ,,да събудя" Страх ги е всичките