Пълзят забързани в тревата
Живеят в чуден мини-свят
В вселената им чудновата
за тях съм чужд и непознат

Там мъх,цветя,треви зелени
и едри капчици роса
Местенце няма там за мене
Това е тяхната страна

Там злоба,алчност не виреят
във този чуден мини-свят
Щутчета песните си пеят
Пчели летят от цвят на цвят

В тоз свят не знаят за война
Там няма бомби и ракети
Царува разум в таз страна
И няма властници проклети

За този свят съм непознат,
макар че рядом с мен живее
Там аз съм монстър мустакат
За този свят си аз копнея

Копнея мир да възцари
без хора-вълци,хора-мечки
Светът дано се прероди
във свят с такива ,,буболечки" !

На този малък пъстър свят
наверно видим със душата
бихме могли-
усмивка чудновата да дарим
и с нея навред да полетим!

Прекрасен свят!Вълшебно край!
Невидим някак за очите
Това е малък земен рай
За що копнеят ни душите

Там мравка въшките дои
,,млеко" е сокът на листата
Там в богомолката дори
отсъства алчност във душата

Трябва да погледнем реално на живота в който живеем и да се опитаме да го направим поне с милиметър или грам по-добър!...И вероятно в това ще се състои неговата приказност...

Нещата, братчета, не стават
от само себе си, нали?
И злото, без борби, сълзи
с властта само не се прощава.
А иска сила, много сила,
да гинат хора, майко мила...

ама че философия се крие в тая идилия;
непознатият нам свят ни дава право на надежда;
но и ние сме тайствен свят във вселената;
тогава ...