Вървя сред местност непозната
Натам ме води моя път
Небето в залезна позлата
Брези-свещи навред ,,горят"

Тук чудна тишина попива
дори и намека на звук
Трева земята е покрила
и стъпваш сякъш по памук

Безценен кът за пътник морен
Сърцето тука не боли
Дошъл човек,е тук спокоен
и спомня Бог и добрини

Звезди в небето още няма
Звезда Вечерница сама
блещука едра и голяма
и чака сребърна Луна

А после с нея- две сестрици,
красиви в модрото небе,
запалват другите звездици
и звездни песни пеят те

От ангел някой усмирено
е всичко в тоз чаровен кът
Сърце от радост е пленено
Добре че хванах този път!

всеки има своя красив път. Ти също.

Не всеки обаче! Не всеки! Аз минах от там и го забелязах.Друг ще мине и най-много да се отбие зад някое дърво. Cest la vie !