Тръгвам отново на път във нощта
Нощем е тихо и пусто шосето
Утре ще грейне за мене света
в място където зове ме сърцето

Птици там пеят,цветята ухаят
Къщички китни Дворове с деца
Хората мъки и болки не знаят
В ручея блика кристална вода

Там ще отдъхна и всичко оставя
лъжещи хора,неверни жени
Подлите също аз там ще забравя
мене предали,творили злини

Тихото кътче на мойто сърце
с пътя единствен сред върли чукари
То ме очаква.Аз чувам зове
Ехо откликва в планински върхари

Всеки си има по някакъв кът
Всеки утеха,отмора там дири
Кътчета разни човека зовът
Моят е там зад далечни баири

Виртуални ли?

Всеки си има своето кътче.То седи дълбоко в съзнанието и душата на всеки.А твоето какво е,къде е не зная Разкажи сам!