Зората се пропуква а небето
отново е унило сиво
Сърдито смръщило лицето
то плаче тъжно,дъжделиво

Не пеят птици. Те в гнездата
седят посърнали,унили
С крила покрили си децата
тях пазят майките грижливи

Цветята пъпки не разкриват
С тъга привели са главички
От дъжд листенцата си свиват
и крият своите очички

Но слънчев лъч пробил небето
в пролука някаква случайно
надежда носи във сърцето
и радост светла и омайна

И вярваш слънце ще огрее
земя изстадала и хора
И всичко живо ще се смее
И радостен ще е простора

Едничак лъч! Една надежда!
Тъй малко трябва на човека
И той грижливо ще подрежда
поле и къщата полека