Родих се неизвестен
Такъв ще си умра
Живях живота честно
Но пустата съдба!
Тя биеше ме често
Отнемаше ми радост
Не мина никак лесно
крилата ми младост
Укрепнах в боевете
с жестоката съдба
И бия я провлета
с надежда да сразя

Живота отлетява
и сили намаляват
Но аз не се предавам
Все още оцелявам
И тъй ще е до края
Във бой със таз съдба
победа ще узная
и нея ще сразя
Родих се неизвестен
Такъв ще си умра
В борбата аз съм честен
Помнете го това !

ще се самоубиваш ли?

кажи къде да пращаме линиейката

Самоубивам??? Не мислех че такива аксоциации може да предизвиква стихчето ми

да такива мисли предизвиква........

Ти ме разочарова.Не ми се е отдал значи замисления позитив който желаех да превъплътя в стих