към Росица

С тревога въздуха пропит е
Тежи тревога на плещите
Света с тревогата набит е
пролука няма за очите

Покоя само се присънва
За него мислиш и мечтаеш
С тревога лягаш и осъмваш
Къде покоя е не знаеш

Дали света ни ще загине,
макар че тъй му се и пада?
Дали беда ще ни отмине?
Или листа сме в листопада?

Суетни,с нещо сме заети
Добро не виждаме.- не знаем
Бедата вече ни оплете,
но всеки за това нехае

И вчерашното, днес ще правим -
суетни мравки във гората
Добро да вършим ще забравим
Улисани сме за храната

Бедата скоро ще удари
Човек не вижда и не чува
Дори света да се запали,
човек ще пее и лудува

Но само заедно ще можем
човек човека да спаси
Нали така? Кажи ни Боже!
Кажи и нас ни вразуми!

Тревога в въздуха витае
Но всеки пъди от главата
Защо човека тъй нехае -
допуска края на земята?