В московското утро със чашка кафе
пропъждам съня от очите
Тревата във двора земята боде
Реснички разпускат брезите

Врабчетата гонят наверно мухата
политнала вече след зимния сън
Тя беше се скрила там нейде в кората
на тъжния,грохнал,измъчен стар пън

На кестена пъпките вече голями
И люляк показва листенца със страх
Дечица претичват,за нещо засмяни
Неволно поисквам да тичам със тях

Без грижи в сърцето и страх от съдбата,
която ме дебне зад ъгъла там,
щастливо да тичам с деца по тревата
И нека за лошото нищо не знам!