Не виждам в живота си нищо красиво
Не виждам надежда за нещо добро
Защото наоколо всичко е сиво
и пошло и лошо и пълно със зло

Такъв ми е хала.Така съм орисан
Добро да създавам,да връща се зло
Изглежда че Бог си е с нещо улисан
Не иска да хвърли към мене око

Но нищо! Какво пък? Така ще живея
със Бога в душата,без Бога със мен
И своите песни за други ще пея
Но никога няма да бъда сломен

Ще минат години.Ще бъда забравен
от всички роднини,любими жени
И гробът ми нейде съвсем изоставен
полека ще чезне обрасъл с треви